Прага. Новата Европа

"Нова" не е най-доброто определение за Прага. Новата е Чехия в евросъюза.

Уличката на снимката е някъде в "стария град" и прилича малко на Графа. Приликите между Прага и София не се изчерпват до тук.

С Трифон имахме "шанса" да огледаме и покрайнините на Прага, понеже се объркахме и слязохме на "Holesovice". Това е спирката преди централнта им гара, нещо като гара Подуене. Съжалявам, че нямам снимки от там, но през цялото време ми се струваше, че ако дръзна да извадя фотоапарата, някой ще ми го издърпа от ръцете.

За пръв път успявам да се поставя на мястото на чужденец, пристигащ на централната ЖП гара в София. Същата мизерия, особено ярко изразена ако пристигаш от Германия например. Същите мръсни улички, същите маносани сгради от десетилетия оградени с ръждиви ламаринени стени, зад които ремонта е замрял някъде около перестройката. Лутахме се там и не можех да се отърва от усещането, че съм се изгубил в уличките между Централна гара и Халите. Само че ужасът беше още по-голям. Не че дежурните мърляви индивиди с кръвясали погледи и лек аромат на хелметекс изглеждаха по-опасни от нашите, просто тези не ги разбирахме какво ни говорят, а те явно имаха желание да ни говорят някакви неща.

И друг път съм се чувствал застрашен в чужбина... в Брюксел, където една чета млади мургавелковци ми се разкрещяха на Френски и аз, притеснен за скалпа си (и хонорара, който мъдро бях скътал в джоба на дънките) се шмугнах в централната гара да търся укритие. Обаче въздишката ми на облекчение не можа да стигне и до средата, когато погледа ми се фокусира върху няколко налягали по замята брадати клошари. Те не ме уплашиха толкова, колкото няколко други индивида, яки, облегнати на стратегически позиции и гледащи ме лакомо. Единият дори беше с черно кожено яке си въртеше метално синджирче на пръста като в някой филм. Честно! Просто изхвърчах на перона и се скрих зад таблото с разписания от един чернокож веселяк, който си размяташе голия задник на съседния перон. Едва доживях десетте минути до влака си за Гент. Случката се разви около 22 часа в края на Септември миналата година.

Може би езиковата бариера е била истинската причина за паниката ми, не знам. Но някак си се съмнявам, че бандата на Робин Худ искаше да ме пита колко е часа.

Аз не съм негативен човек. И Прага и Брюксел са си много хубави. Но ми се иска да разкажа тези неща с надеждата да ги прочете някой умник като тия дето пишат във форумите на news.bg, че България била незнамкакваси и незнамкаквоси щяло да и стане на Европата като ни приюти. Приятелчета, пожелавам ви да ви командироват в центъра на Eвропа и да ви се наложи да хванете влак от централна гара като се стъмни. Е, тогава ще ви се прииска да сте на централна гара София, където може да е гадничко, ама ние сме си го направили такова и си е наше...

И понеже този пост стана дългичък, ще оставя хубавите неща от Прага за следващия път... ама не мога поне да не спомена дванадесет градусовия Pilsner Urquell!!! Ех... На смимката Трифон ме снима как се чудя защо и тази бира не започнат да я правят в България, а Наполеон ми се подсмихва от стената...

;)