Евро антибиотик
Много се кефя на хубави неща. И на хора, които правят хубави неща.
Обаче аз си падам повече по скучния тип градинки – тези без найлонови торбички и прашни, непроходими гъстаци. Прекалената мистика някак си не ми е по вкуса. И гледам, че тук-таме разни хора мислят като мене, но за разлика от мене правят нещо по въпроса, вместо само да мислят. Много се кефя да минавам покрай такива градинки. И никога не си хвърлям боклучетата в тях. То, значи, хвърлянето на боклука където ти падне не е толкова поради ниска култура, колкото от чиста проба хармония с околната среда. В тези градинки не хвърлям.
Забелязал съм също, че край новите блокове градинките по правило са в добро състояние. Може би ги поддържат фирми, което пак е яко, щото все пак хората са стигнали до идеята да плащат за подобно нещо. И не само за градинките. Разни сгради се санират, боядисват, освежават се. Даже и ФМИ. Щом ФМИ заприлича на нещо, значи има шанс за всички. Така и така заговорих за ФМИ – много хубава градинка, евала!
Центърът на София също е сравнително подреден и чистичък. Вярно, че след десет минути пеша към Сливница попадаш директно в някакви геташки пазари за строителни материали, по бразилски образец, но даже и там някъде сигурно има хубави градинки и чисти сгради.
Въобще, София е като една обрината кожа. Ужасно деформирана и с грозни екземи. Но за едно положително фокусирано око напоследък сякаш има признаци за подлагане на терапия. Появяват се все повече излекувани участъци. По всяка вероятност мощен антибиотик. Евро - антибиотик. Дозировка: милиард единици на година. Да се приема по всяко време на денонощието.
Жалко, че според г-н Станишев, българският стомах ще усвои само двадесет процента от дозите. Останалите ще ги повърне. Годините гладна диета са го разсипали. Какво да се прави... Двадесет – двадесет. По-добре от нищо. През 2007ма ще бъдем 20% европейци!