Евро антибиотик

Много се кефя на хубави неща. И на хора, които правят хубави неща.

Градинките пред блока са един хубав пример за хубаво нещо. Специално градинката пред нашия блок е хубав пример за свърталище на съдрани найлонови торбички. Придават някак си призрачна мистика на една иначе скучна градинка. Особено нощем, когато има вятър, торбичките витаят като духове из въздуха, виейки протяжно. Наблюдавам ги, докато пуша на терасата. Тези от „Фантасико” звучат най-носталгично. Пеят песни за времената, когато безгрижно са бълбукали в нефтеното находище дълбоко под земята, далеч от унизителното поведение на хората, които най-неблагодарно ги захвърлят след има – няма десет минутна употреба. И това ако не е добра причина да виеш неутешимо... Милиони години си гниеш необезпокояван под земята и си един вид част от значим процес, когато ненадейно сондата те засмуква и се превръщаш в най-обикновен найлон. И то само за да пренесеш доматите 500 метра. Кофти.

Обаче аз си падам повече по скучния тип градинки – тези без найлонови торбички и прашни, непроходими гъстаци. Прекалената мистика някак си не ми е по вкуса. И гледам, че тук-таме разни хора мислят като мене, но за разлика от мене правят нещо по въпроса, вместо само да мислят. Много се кефя да минавам покрай такива градинки. И никога не си хвърлям боклучетата в тях. То, значи, хвърлянето на боклука където ти падне не е толкова поради ниска култура, колкото от чиста проба хармония с околната среда. В тези градинки не хвърлям.

Забелязал съм също, че край новите блокове градинките по правило са в добро състояние. Може би ги поддържат фирми, което пак е яко, щото все пак хората са стигнали до идеята да плащат за подобно нещо. И не само за градинките. Разни сгради се санират, боядисват, освежават се. Даже и ФМИ. Щом ФМИ заприлича на нещо, значи има шанс за всички. Така и така заговорих за ФМИ – много хубава градинка, евала!

Центърът на София също е сравнително подреден и чистичък. Вярно, че след десет минути пеша към Сливница попадаш директно в някакви геташки пазари за строителни материали, по бразилски образец, но даже и там някъде сигурно има хубави градинки и чисти сгради.

Въобще, София е като една обрината кожа. Ужасно деформирана и с грозни екземи. Но за едно положително фокусирано око напоследък сякаш има признаци за подлагане на терапия. Появяват се все повече излекувани участъци. По всяка вероятност мощен антибиотик. Евро - антибиотик. Дозировка: милиард единици на година. Да се приема по всяко време на денонощието.

Жалко, че според г-н Станишев, българският стомах ще усвои само двадесет процента от дозите. Останалите ще ги повърне. Годините гладна диета са го разсипали. Какво да се прави... Двадесет – двадесет. По-добре от нищо. През 2007ма ще бъдем 20% европейци!