Паралелни светове

Днес реших отново да ползвам градски транспорт и нямам търпение да споделя за пътешествието си из тази паралелна вселена – със собствени природни закони, бедствия и техники за оцеляване. Най-забележителното свойство разбира се е гъстотата на пространството, в което понятието обем има силно относителен характер, а гравитацията е с променлива посока.

В 9.10 бях на Плиска и зачаках 280. Когато в крайна сметка ми се усмихна късмета и успях да се уредя да вляза в автобуса, загрях защо Мартин тръгва за Офиса след 10. Преживяването не беше уникално и едва ли мога да кажа нещо ново на някой, който се е возил поне веднъж в 280. Но за мен беше различно, тъй като не бях ползвал услугите на СКГТ от началото на годината до днес.

Първото любопитно нещо, което установих, е че ни най-малко не са закърнели рефлексите ми за придвижване в тази среда. Със завидна сръчност се справях с неща като бутане, свиване, приплъзване, вклиняване и телепортация. Изглежда дългогишният ми опит си каза думата.

През по-голямата част от пътуването бях настроен на нещо като носталгично-меланхолична вълна и някак си забавих времето до такава степен, че не успях да се изнервя от безкрайното пътуване и претоварването на обонятелните ми рецептори, които ревяха за пощада поради твърде голямото разнообразие от човешки сигнални миризми. Все едно се връщах на място, където съм живял дълго време и колкото и окаяно и отблъскващо да изглежда, ме зарежда с усещането за намиране на нещо изгубено.

Някъде около Техническия репертоарът ми от автохипнотични техники се поизчерпи и започнах да мисля за работа, което ме отрезви тотално. Почувствах се като героя от "Конгрес по Футурология", надрусан от разпъскваните във въздуха психотропни, на който поднасят шишенцето с противоотровата да го помирише и реалността му се открива с бруталната си безнадеждност. Добре че автобусът пристигна скоро след това.

За втора серия на „Пътуване във времето” съм предвидил посещение до Фантазията.

Странично: реших да напиша скрипт, който сканира блоговете за най-често изпозлвани думи и изрази. Като се понатрупа достатъчно голяма база, можем да изпозлваме някой статистчески подход или мярка от Теорията на Хаоса, за да разберем през кои периоди от годината темите за писане са най-много. От сега поставям хипотезата, че пролетта ще бие всички. Освен това съм убеден, че в абсолютен смисъл най-често изпозлваната фраза е „отдавна не съм писал тук, затова...”.